Р Е ШЕНИЕ
№ ..
гр. Ловеч,
………….....2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Й.И. и в присъствието на прокурора
Светла И., като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №197 по описа за 2011
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 204 ал.1 от АПК и чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 ал.1 от Закона за отговорност
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Административното дело е образувано въз основа на
искова молба с вх. №
1710 / 08. 07. 2011 г. подадена от “ Маримпекс – МГ ” ЕООД ЕИК 130900818 гр. София бул. Черни връх № 33 ет. 3 ап. 9, представлявано от Марин Георгиев Гаврилов –
управител,
чрез адвокат С.Л. *** пл. Свобода Дом на техниката ет. 3 ст. 312, против ДНСК-София
РДНСК - Северозападен район – сектор Ловеч, с която се предявява
искане за присъждане на обезщетение в размер на 107745, 16 /сто и
седем хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и шестнадесет ст./ за
претърпени имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, които са
последица от Заповед № ДК-11-02 / 21. 04. 2008 г. на началника на РДНСК – гр. Ловеч, отменена с влязло в сила решение по адм. д. № 106 / 2008 г. по описа на ЛАС.
С исковата молба се предявяват няколко кумулативно
обективно съединени иска срещу ответника ДНСК-София за обезщетение на претърпените от
дружеството имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна отмяна от страна
на Началника на РДНСК-Ловеч на Разрешение за строеж № 7/11.04.2008г. на Главния
архитект на Община Луковит:
1. Иск за обезщетение на
материални вреди на стойност 4738, 35 /четири хиляди седемстотин тридесет и
осем лева тридесет и пет ст./ лева, представляващи изплатени лихви по погасителния
план по Договор за банков кредит №1/04.09.2007г. с „Интернешънъл Асет
Банк" АД за закупуване на два броя силози за съхранение
на зърно Дина за
складовата база в с. Дерманци за периода 21.04.2008г. - 07.04.2009г., както и
мораторната лихва върху тази сума за периода 07.04.2009г. - 08.07.2011 г. в
размер 1160,31 /хиляда сто и шестдесет лева тридесет и една ст./ лева.
2. Иск за обезщетение на материални вреди на
стойност 2450 /две хиляди четиристотин и петдесет/ лева, представляващи
изплатени такси по кредита по Договор за банков кредит №1/04.09.2007г. с
„Интернешънъл Асет Банк" АД за
реализиране на инвестиционното намерение по изграждане на силозното стопанство,
както и мораторната лихва върху изплатените такси за периода 07.04.2009 г. -
08.07.2009 г. в размер на 599, 94 /петстотин деветдесет и девет лева деветдесет
и четири ст./ лева.
3. Иск за обезщетение на материални вреди на
стойност 1 500 лева /хиляда и петстотин лв. /, представляващи разходи по изготвянето на
ПУП-ПРЗ по частите: архитектурна,
конструктивна, технологична,
електро и вертикална планировка, и по процедурата по одобряване на ПУП- ПРЗ , както и за такси
по промяна предназначението на земеделската земя ПИ 165049, местността „Зелени
ливади" в землището на с. Дерманци, община Луковит, както и мораторната
лихва върху направените разноски за периода 07.04.2009г. - 08.07.2011г. в
размер на 367, 32
лева /триста шестдесет и седем лева тридесет и две ст./.
4. Иск за обезщетение на материални вреди на
стойност 9 167, 99 лева /девет хиляди сто шестдесет и седем лева деветдесет и
девет ст./, представляващи размера на амортизационните
отчисления на закупеното оборудване - два броя силози за зърно, за периода 21.04.2008г. - 07.04.1009 г.,
както и мораторната лихва върху тези отчисления за периода 07.04.2009г.
-08.07.2011г. в размер на 2244,99 лв. /две хиляди двеста четиридесет и четири лева
деветдесет и девет ст./.
5. Иск
за обезщетение на материални вреди на стойност 61 073, 60 лв./ шестдесет и една
хиляди седемдесет и три лева и шестдесет ст../ лева,, представляващи пропуснати
ползи от нереализираната селскостопанска продукция и нереализираната средна годишна печалба от силозното стопанство за периода
21.04.2008г. - 07.04.2009г., както и мораторната лихва върху нереализираната
печалба за периода 07.04.2009г. - 08.07.2011г. в размер на 14955, 18 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин петдесет
и пет лева и осемнадесет ст./ , или
6. Иск
за обезщетение на материални вреди на стойност 7 621, 08 /седем хиляди
шестстотин двадесет и един лева и осем ст./ лева, представляващи пропуснати
ползи от нереализирана печалба от вложени средства в дейността на дружеството за периода
21.04.2008 г. - 07.04.2009 г., както и мораторната лихва върху нереализираната
печалба за периода 07.04.2009г. - 08.07.2011г. в размер на 1 866,20 /хиляда
осемстотин шестдесет и шест лева и двадесет ст./ лева.
Искът е предявен алтернативно спрямо иска по т. 5 /уточнение на иска в о.с.з. лист 220 на гърба и писмена защита лист 233 на
гърба /.
7. Ищецът претендира и законна лихва върху върху сумата на главницата на
всички претърпени вреди от 86 551,22 /осемдесет и шест хиляди петстотин
петдесет и един лева двадесет и две ст./ от деня на завеждане на иска до
окончателното изплащане, както и присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът моли да се уважат
исканията му и да се присъдят направените деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ищецът редовно
призован, се представлява от адв.Л.. Поддържа иска. Депозира писмени бележки по
съществото на спора като излага подробно доводите си в подкрепа на направените
искания.
Ответникът,
ДНСК-София, редовно призована, се представлява от мл.ю.к. П., оспорва иска. Твърди, че не са
налице всички материално-правни предпоставки за ангажиране на отговорността на
държавата, в случая ДНСК-София /чл. 221 ал.1 от ЗУТ/, по предявените искове,
тъй като не е налице причинно-следствена връзка между твърдените материални
щети, и отменения като незаконосъобразен административен акт. Депозирано е и
писмено становище по съществото на спора. Претендира юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Представителят
на Окръжна прокуратура –Ловеч изразява становище за частична основателност на
предявените искове.
Всеки
дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму.
Съгласно
чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
от отменени като незаконосъобразни административни актове на административни
органи и длъжностни лица, които са вид искове за непозволено увреждане, се
разглеждат по реда на глава единадесета от АПК.
Чл. 203
ал. 2 от АПК препраща към Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/ по неуредени въпроси за имуществената отговорност, т.е.
препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената
отговорност.
В
случаите на неуредени процесуални въпроси следва да се прилага субсидиарно ГПК
по силата на чл. 144 от АПК, към който обратно препраща чл. 1 ал.2 от ЗОДОВ,
където под „реда” следва да се разбират процесуалните разпоредби касаещи
първо-инстанционните производства по обжалване на административни актове,
действия и бездействия на административните органи.
За да се
ангажира отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се
установят елементите от фактическия състав на посочената разпоредба – отменени
като незаконосъобразни актове, издадени от администрацията на ответника, при
или по повод административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна
връзка между незаконните актове и вредата.
За да
възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да
докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
правната сфера на ищеца, която включва реално причинени нематериални вреди,
незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на ответника,
като вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, и да е
налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата вреда, т.е. причина за настъпването на вредите да е
отменения като незаконосъобразен административен акт.
Съгласно
чл. 204 ал. 1 от АПК иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа от чийто незаконосъобразен
акт са причинени вредите. Във връзка с разпоредбата на чл. 153 ал. 3 от АПК компетентния
административен орган, който следва да бъде ответник по оспорването на
бездействието, а от там и по предявените искове за обезщетение, е ДНСК-София
/чл. 221 ал.1 от ЗУТ/, която е компетентното юридическо лице към датата на
предявяване на иска.
Предметът на делото се определя
от правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Съдът е обвързан
с твърденията на ищеца в исковата молба. Дали те отговарят на обективната
действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл. 144 от АПК във
вр. с чл. 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и
твърденията на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по
конкретния спор:
Отговорността по чл. 203 от АПК
във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите,
причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на
административни органи при или по повод изпълнение на административна
дейност, независимо
дали длъжностното лице е действало виновно.
Първото условие е актът,
действието или бездействието, да са в изпълнение на административна дейност.
В случая е безспорно, че контролът върху законосъобразното издаване на
разрешения за строеж е административна дейност. За да се реализира
отговорността е необходимо предварително актът да е отменен по съответния ред
като незаконосъобразен или, ако искът е предявен заедно с оспорването, да бъде
установена незаконосъобразността му от същия съд.
Второто условие е да
са настъпили вреди за ищеца, независимо дали са имуществени /загуба или
пропусната полза/ или неимуществени.
Третото условие е
да е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния
акт на административния орган, и настъпилата вреда.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът по искане на ищеца е допуснал извършването на съдебна експертиза.
Безспорно по делото е, че Заповед № ДК-11-02/21.04.2008г.
на началника на РДНСК- Ловеч е незаконосъобразен индивидуален административен
акт.
От представените по делото доказателства е видно, че с влязло
в сила на 07.04.2009 г. Решение № 112 от 22.08.2008г. /лист 8/, постановено по
адм. д. № 106 / 2008 г. Ловешкият административен съд е отменил като
незаконосъобразна Заповед
№ ДК-11-02/21.04.2008г. на
Началника на РДНСК-гр. Ловеч, с която е отменено
като незаконосъобразно издадено от Главния архитект на Община Луковит Разрешение
за строеж № 7/11.04.2008 г. и съгласувания и одобрен инвестиционен проект,
неразделна част от него, за строеж „Разтоварище и силозно стопанство" в
поземлен имот № 165049, местност „Зелени ливади", землище на с. Дерманци,
Община Луковит, издадено в полза на „М.-МГ" ЕООД за застрояване в собствения на дружеството
поземлен имот.
Налице е първата от материално – правните предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника.
По всеки от съединените искове съдът установи следното от
фактическа и правна страна:
1. Относно обезщетението за претърпените от ищеца материални вреди на стойност 4738, 35 /четири хиляди седемстотин тридесет и
осем лева тридесет и пет ст./ лева, представляващи изплатени лихви по погасителния
план по Договор за банков кредит №1/04.09.2007г. с „Интернешънъл Асет
Банк" АД за
закупуване на два броя силози за съхранение на зърно ВША за складовата
база в с. Д. за периода 21.04.2008г. - 07.04.2009г., както и мораторната лихва
върху тази сума за периода 07.04.2009г. - 08.07.2011 г. в размер 1160,31
/хиляда сто и шестдесет лева тридесет и една ст./ лева.
С оглед първоначалната дата на сключване на договора за банков кредит
04.09.2007 г. /лист 20 и сл./, към която дата е бил налице и погасителния план за
кредита /лист 37/, с посочени размери на вноските за главница и лихви, и
датата на издаване на отменения като незаконосъобразен административен акт
21.04.2008 г., съдът счита, че не е налице причинно-следствена връзка между
отменения акт и пратените лихви по договора за банков кредит. На първо място
следствието не може да предхожда причината – възникването на задължението за
лихви предхожда незаконосъобразни административен акт. На следващо
място административният акт не е от естество да породи задължения за лихви по
гражданско-правна сделка и търговска сделка, каквато е договора за кредит. В
пряка причинно следствена връзка с платените лихви в случая е само сключването
на договора за банков кредит при определени условия. Заплащането на лихви по
предварително сключения договор за банков кредит не е последица от
незаконосъобразния административен акт, и по делото не са представени
доказателства условието за плащане на лихви по договора за кредит да е
обвързано с наличието на някакъв административен акт.
Съдът счита, че искът за
обезщетение на материални
вреди на стойност 4738, 35
/четири хиляди седемстотин тридесет и осем лева тридесет и пет ст./ лева,
представляващи изплатени лихви по погасителния план по Договор за банков кредит
№1/04.09.2007г. с „Интернешънъл Асет Банк" АД е неоснователен.
Като акцесорен иск,
неоснователен се явява и иска в частта, с която се претендират лихви в размер
на 1160,31 лева /хиляда сто и шестдесет лева тридесет и
една ст./ върху тази
сума.
Искът
следва да се отхвърли.
2. Относно обезщетението за претърпените от ищеца материални вреди на стойност 2450 /две хиляди
четиристотин и петдесет/ лева, представляващи изплатени такси по кредита по
Договор за банков кредит №1/04.09.2007г. с „Интернешънъл Асет Банк"
АД за реализиране на инвестиционното
намерение по изграждане на силозното стопанство, както и мораторната лихва
върху изплатените такси за периода 07.04.2009 г. - 08.07.2009 г. в размер на
599, 94 лв. /петстотин деветдесет и девет лева деветдесет
и четири ст./.
С оглед първоначалната дата на сключване на договора за
банков кредит 04.09.2007 г. /лист 20 и сл./, и датата на издаване на
отменения като незаконосъобразен административен акт 21.04.2008 г., съдът
счита, че не е налице причинно-следствена връзка между отменения акт и
платените по договора за банков кредит такси. Както по- горе бе посочено
следствието не може да предхожда причината – възникването на задължението за
плащане на такси по обслужване на кредита предхожда незаконосъобразния
административен акт. По посочените по – горе съображения за липса на пряка и
непосредствена причинно следствена връзка между отменения като
незаконосъобразен акт и платените такси по сключен договор за кредит, съдът
намира и този иск за неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за лихви като акцесорна също е неоснователна.
3. Относно обезщетението за претърпените от ищеца вреди на стойност 1 500 лева /хиляда и петстотин лв./, представляващи разходи по изготвянето на
ПУП-ПРЗ по частите: архитектурна,
конструктивна, технологична, електро
и вертикална планировка, и по процедурата по одобряване на ПУП- ПРЗ , както и за такси по промяна предназначението на
земеделската земя ПИ 165049, местността „Зелени ливади" в землището на
с. Дерманци, община Луковит, както и мораторната лихва върху направените
разноски за периода 07.04.2009г. - 08.07.2011г. в размер на 367, 32 лева /триста шестдесет и седем лева
тридесет и две ст./.
Извършените разходи не са в причинно-следствена връзка с
отменения като незаконосъобразен административен акт.
На първо място сключването на договор за изготвяне на
проект за ПУП и инициирането на процедура по одобряването на проекта не са
обусловени от издадения незаконосъобразен административен акт. Представените
договори за инженерно-геоложки проучвания от 10.05.2007 г. /лист 65/ и за
проучване и проектиране от 28.05.2007 г. /лист 68/ предшестват по дата на
сключване не само датата на издаване на незаконосъобразния административен акт -
21.04.2008 г. /лист 6/, но и, логично
съгласно разпоредбите на ЗУТ, датата на издаване на отмененото с него
разрешение за строеж 11.04.2008 г. /лист 7/, и по никакъв начин условията и
плащанията по тях не са обвързани с издаването на Заповед №
ДК-11-02/21.04.2008г. на Началника на РДНСК-гр. Ловеч, за да е налице
причинно–следствена връзка между платените суми по тези договори и по
одобряването на изготвените въз основа на тях проекти за ПУП. Проектите и
одобряването им са предпоставка за издаване на разрешение за строеж, което е
тяхна последица, и от своя страна платените във връзка с изготвянето и
одобряването на проектите суми не могат да бъдат последица от административен
акт, който следва разрешението за строеж.
На следващо място, видно от представените по делото
писмени доказателства, процедурата по промяна предназначението на ПИ № 165049 в
землището на с.Дерманци ЕКАТТЕ 20688 е започнало по инициатива на ищеца на
13.10.2008 г./лист 25 и 27/. Т.е. производството е започнало по инициатива на
ищеца по време на висящия процес по оспорване на Заповед №
ДК-11-02/21.04.2008г. на Началника на РДНСК-гр. Ловеч, през което време
заповедта не е пораждала правно действие, тъй като оспорването по съдебен ред
има суспендиращ ефект. Следва да се отбележи, че с оглед характера и
съдържанието си незаконосъобразният административен акт не е създал пряко и
непосредствено задължение за ищеца да предприема действия и да извършва
разноски по промяна предназначението на земеделски имот. Т.е. не е налице
причинно-следствена връзка с извършените от ищеца разходи и в тази част.
Претенцията за лихви, като акцесорна, също е
неоснователна.
Съдът намира и този предявен иск за неоснователен.
4. Относно обезщетението
за претърпените от
ищеца материални вреди на
стойност 9 167, 99 лева /девет хиляди сто шестдесет и седем лева деветдесет и
девет ст./, представляващи размера на
амортизационните отчисления на закупеното оборудване - два
броя силози за зърно, за периода 21.04.2008г.
- 07.04.1009 г., както и мораторната лихва върху тези отчисления за периода
07.04.2009г. -08.07.2011г. в размер на 2244,99 /две хиляди двеста четиридесет и
четири лева деветдесет и девет ст./ лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата по
делото съдебна експертиза и заявеното от него при изслушването му пред съда /лист
184, 186, 218 и 219/ е видно, че ищецът изобщо не
е начислявал /сторнирал
е начислените/ амортизации за
технологично оборудване, представляващо „Силози
за съхранение на зърно Дина”. Същите са били продадени от ищеца преди
издаването на акт образец 15 за строежа и въвеждането им в експлоатация /лист .
Следователно искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. При този резултат следва да се отхвърли и претенцията за лихви
върху сумата.
5. Относно предявения иск за обезщетение на материални вреди на стойност
61 073, 60 лв./ шестдесет и една хиляди седемдесет и три лева и шестдесет
ст./, представляващи пропуснати ползи от нереализираната селскостопанска
продукция и нереализираната средна годишна печалба от силозното стопанство за периода 21.04.2008г. - 07.04.2009г., както
и мораторната лихва върху нереализираната печалба за периода 07.04.2009г. - 08.07.2011г.
в размер на 14955,18 лв. /четиринадесет хиляди
деветстотин петдесет и пет лева и осемнадесет ст./.
Съдът счита, че изграждането на силозното стопанство, ползването му по предназначение и реализирането на печалба, не са
задължителна последица на издаденото разрешение за строеж, за да може да се приеме, че
пропуснатите ползи от нереализирането им са в пряка причинно-следствена връзка
с незаконосъобразната отмяна на разрешението за строеж.
Доказателства в
тази насока са налице и по делото – безспорен факт е, че преди изграждането и
въвеждането в експлоатация на силозното стопанство, същото /включващо земята и
закупените два броя силози/ е било прехвърлено от ищеца чрез покупко-продажба на друго търговско дружество /лист 193-201, лист 203 и сл./.
Т.е. нереализирането на печалба от конкретното дружество
поради липсата на изграждане и експлоатацията на силозното стопанство е
събитие, което по никакъв начин не е типичното и сигурно следствие, обусловено само и единствено от
незаконосъобразната отмяна на разрешението за строеж.
Съдът намира, че в случая не е доказано, че липсата на
реализирана печалба от силозното стопанство от страна на ищеца е пряка и
непосредствена вреда, причинена от издаването на незаконосъобразния акт. Искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Претенцията за лихви, като акцесорна, също е
неоснователна.
6. Относно алтернативно предявен спрямо иска по т. 5 иск за обезщетение на материални вреди на стойност 7
621, 08 /седем хиляди шестстотин двадесет и един лева и осем ст./ лева,
представляващи пропуснати ползи от нереализирана печалба от вложени средства
в дейността на дружеството за периода 21.04.2008 г. - 07.04.2009 г., както и мораторната лихва върху
нереализираната печалба за периода 07.04.2009г. - 08.07.2011г. в размер на 1
866,20 /хиляда осемстотин шестдесет и шест лева и двадесет ст./ лева.
Претенцията си ищецът основава на твърдението, че ако
сумата от 86840 лв., платена през 2007 г. при покупката на два броя силози Дина
по Договор №115/17.05.2007 г. /лист 17-19/, би била вложена в дейността на
дружеството, то същото би реализирало посочената сума като печалба за процесния
период.
Съдът намира, че с оглед времето на сключване на договор
за покупко-продажба на двата броя силози от 17.05.2007 г. и датата на издаване
на незаконосъобразния административен акт 21.04.2008 г., е невъзможно
невлагането на платените още през 2007 г. като цена по договора суми в
дейността на дружеството и нереализиране на печалба от тях като оборотни
средства, да се явяват следствие на незаконосъобразния административен акт,
издаден почти година след сключване на договора. Подобен извод противоречи и на
нормалната логика, че последиците следват причината, а не да я предшестват във
времето.
Плащането на цената по договора е в пряка причинно
следствена връзка само и единствено със сключената сделка и постигнатото от
страните по нея съгласие. А невлагането на тези средства като оборотни в
дейността на дружеството е в пряка причинно-следствена връзка само и единствено
с факт, че с тях са заплатени двата броя закупени силози.
Изплащането на стойността на силозите предшества и
издаването на незаконосъобразно отмененото разрешение за строеж - 11.04.2008 г., Предшества дори сключения от
ищеца договор за проучване и проектиране на силозното стопанство /лист 68/.
Искът се явява неоснователен и следва да бъде оставен без
уважение. Неоснователна е и претенцията
за мораторни лихви върху тази сума.
7. С оглед изложените по горе мотиви, акцесорната
претенция за лихва върху главницата от всички претърпени вреди от ищеца, се явява също неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
При този изход от делото претенцията на ответника по иска
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На
основание ТР № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. и чл. 8 във вр. с
чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ищецът “ М. – МГ ” ЕООД ЕИК 130900818 гр. София бул. Черни връх № 33 ет. 3 ап. 9, представлявано
от М. Г. Г. – управител следва да бъде
осъден да заплати на ответника Дирекция за национален строителен контрол
гр.София сумата от 2604,90 лв./две хиляди шестстотин и четири
лева и 90 ст./ разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 203 от АПК във
вр. с чл. 204 ал.4 от АПК и чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, Ловешки административен съд,
шести административен състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с общ размер от 107745, 16 лв. /сто и седем хиляди седемстотин
четиридесет и пет лева и шестнадесет ст./ предявени с искова молба вх. № 1710/08.07.2011г. подадена от “МАРИМПЕКС – МГ ” ЕООД ЕИК 130900818 гр. София бул. Черни връх № 33 ет. 3 ап. 9, представлявано от М. Г.Г.– управител, против ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН
КОНТРОЛ - София, с която се предявява искане за присъждане на
обезщетение в размер на 107745, 16 /сто и седем хиляди седемстотин четиридесет
и пет лева и шестнадесет ст./ за претърпени имуществени вреди – претърпени
загуби и пропуснати ползи, които са последица от Заповед № ДК-11-02/21.04.2008г.
на началника на РДНСК – гр. Ловеч, отменена с влязло в сила решение по адм. д. № 106 / 2008 г. по описа на ЛАС.
ОСЪЖДА “МАРИМПЕКС – МГ ” ЕООД ЕИК 130900818 гр. София бул. Черни
връх № 33 ет. 3 ап. 9, представлявано от М. Г.Г. – управител да заплати на ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ – София сумата от 2604, 90 лв./две
хиляди шестстотин и четири лева и 90 ст./ разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Ловешки
административен съд пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото и
ОП Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: